ZamDirector (Jane Doe)
74 506
11 апр. 2017 г., 11:06

Бях 

  Поэзия » Другая
830 7 17

Бях твоя. Водоравно. Жена на повикване.
Жена, от която на глътки се пие.
Болях като парещо остро проникване
и се мъчех след теб свойта плът да зашия.
Бях твоя. Междинно. И асиметрично.
Все криво разбрана абстрактна картина.
Обичах наивно. По детски първично.
А мразех по женски – без свян. И себично.

Бях награда. Патент за мъжественост бях.

Ръчна чанта с багаж – тъй от време на време.

Промених се до толкова, че едва се познах.

И реших да пожаля жената във мене.

Бях твоята питомна дива кобила,
затворена в няколко акра душа.
Бях толкова много неща. Но насила.
Днес съм нищо. И ничия. Просто жена.

© Jane Doe Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Сиси!
  • Истинско е! Преживяно... и съпреживяно с този настръхващ стих!
  • Благодаря за хубавите думи,Ирина!Трогната съм !Понякога си мисля,че в живота си не съм направила нищо стойностно,като други хора,с което да се гордея и което да послужи на нягого за нещо,след мен!Когато започнах да пиша разни неща,започнах с мисълта те да стигат до само един получател,да имат само един читател-вдъхновителя и провокатора на тази емоция,която ме накара да заобичам поезията..Днес много се радвам,че се осмелих да споделя тези свои неща с други хора..Не за да трупам самочувствие,а за да изливам душата си и да я облекча..Единственият който не ги чете-е онзи същият,който бе едничкият ми читател..Дали е тъжно,или не..Не знам!Но знам,че има някакъв смисъл да правим това,което правим-за себе си или за другите-няма никакво значение!
  • Кратко,ясно и разбрано!Обичам такива стихове,които като атома-в малък обем-голямо съдържание!Страхотно се изразяваш,Лора!А сравненията ти....Понеже само по снимката ти те познавам,мисля че си силна жена!!!И....не страдай за другата!
  • Великолепен стих!
  • Благодаря,че ми отделихте това време!Оценявам го!
  • Браво, Лора! Страхотен стих, който вече е в любими!
  • Много, много ми харесва твоя стил!...
    Силни аплодисменти, Лора!...
  • Благодаря Мариан,Гери,Мариан,Майсторе,Мариан...!
    Отплеснах се..С такива мъже тука Спокойна вечер
  • Прекрасно!
  • Този път направо прекали с баналните фрази! Ама пък каква жена сииии ... Поздрави, Лора!
  • Няма банални изрази тук. Нито патентовани (отделни) думи. Не виждам смисъл да бъде избягвана думата "ничия". Тя /думата/ е ничия. В предишния си коментар не съм влагал идея за упрек. Няма нищо лошо и в това най-новата ни съвременна лирика да има допирни точки с утвърдените творби на класици, любими на поколения фенове на поезията. Напротив. Трябва да има приемственост. Повторенията на "свои" или "чужди" думи не са нещо лошо. Това е стилистична фигура.
    Анафоричните елементи могат да се разглеждат като начални тавтологични рими. Не че това е новост. Просто не се бях замислял за приноса на анафората към съзвучията в стиха. Иначе повторенията на "бях" затвърждават внушението че всичко това вече в миналото, че промяната на лир. героиня е осъзната.
  • Май мойта "ничия" ще вземе да стане "всеобща" ,след това обобщение.
    Ами,благодаря ви Елена и Младен.Имам много да уча още,докато съумея да избягвам баналните фрази.Слънчев и усмихнат ден!
  • За шаблони като "Ничия" написах цяло есе:

    https://otkrovenia.com/bg/eseta/oshte-neshto-po-temata-za-klishetata

    В конкретното стихотворение, което много ми хареса и поставям в Любими, това "Ничия" може лесно да бъде избегнато. Аз поне успях мислено да го избегна. Но пък много ми харесаха находките:

    "Бях твоя. Водоравно. Жена на повикване.
    Жена, от която на глътки се пие."

    "Бях награда. Патент за мъжественост бях."

    "Бях твоята питомна дива кобила,
    затворена в няколко акра душа."

    Заради тези находки "грехът" с "Ничия" следва да бъде опростен. Особено по време на страстната седмица. Поздрав, Лора!
  • Харесвам поезията ти - темите, стила...всичко!
  • Риба-ама цаца!Цаца-ама риба! Нали знаеш?!?
  • Лилиев има едно стихотворение с подобен финал.
    Жената, която от паметни дни
    сърцето ми пламенно страстно обича,
    живее в незнайни, далечни страни
    и Ничия Никога тя се нарича.
    ...
    Но характеристиките на лирическите са различни.
Предложения
: ??:??