Бях
Бях твоя. Водоравно. Жена на повикване.
Жена, от която на глътки се пие.
Болях като парещо остро проникване
и се мъчех след теб свойта плът да зашия.
Бях твоя. Междинно. И асиметрично.
Все криво разбрана абстрактна картина.
Обичах наивно. По детски първично.
А мразех по женски – без свян. И себично.
Бях награда. Патент за мъжественост бях.
Ръчна чанта с багаж – тъй от време на време.
Промених се до толкова, че едва се познах.
И реших да пожаля жената във мене.
Бях твоята питомна дива кобила,
затворена в няколко акра душа.
Бях толкова много неща. Но насила.
Днес съм нищо. И ничия. Просто жена.
© Jane Doe All rights reserved.
