14 дек. 2007 г., 13:49

"Бях"

843 0 1
Бавно умира светът покрай мен,
а аз живея ден за ден.
Пролет отдавна в мен не е била,
душата самотна скита така.

Исках да раждам живот след живот,
а смърт се нарича моята любов.
Листата са сухи, умира дърво,
а някога с други било е, било.

Преди се наричах щастие неземно,
а сега нещастно животно ранено.
Обичах живота, помагах на всеки,
а сега бродя по незнайни пътеки.

Бях човек, а днес див звяр.
Исус бе моят Бог, а сега дявол - господар.
Бях човек, знаех да обичам,
а сега Сатана се наричам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павел Чавдаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...