Dec 14, 2007, 1:49 PM

"Бях"

  Poetry » Love
840 0 1
Бавно умира светът покрай мен,
а аз живея ден за ден.
Пролет отдавна в мен не е била,
душата самотна скита така.

Исках да раждам живот след живот,
а смърт се нарича моята любов.
Листата са сухи, умира дърво,
а някога с други било е, било.

Преди се наричах щастие неземно,
а сега нещастно животно ранено.
Обичах живота, помагах на всеки,
а сега бродя по незнайни пътеки.

Бях човек, а днес див звяр.
Исус бе моят Бог, а сега дявол - господар.
Бях човек, знаех да обичам,
а сега Сатана се наричам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павел Чавдаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...