Dec 14, 2007, 1:49 PM

"Бях"

  Poetry » Love
846 0 1
Бавно умира светът покрай мен,
а аз живея ден за ден.
Пролет отдавна в мен не е била,
душата самотна скита така.

Исках да раждам живот след живот,
а смърт се нарича моята любов.
Листата са сухи, умира дърво,
а някога с други било е, било.

Преди се наричах щастие неземно,
а сега нещастно животно ранено.
Обичах живота, помагах на всеки,
а сега бродя по незнайни пътеки.

Бях човек, а днес див звяр.
Исус бе моят Бог, а сега дявол - господар.
Бях човек, знаех да обичам,
а сега Сатана се наричам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павел Чавдаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...