dv5 (Донка Василева)
110 175
18 июн. 2015 г., 23:52

Бях до теб... 

  Поэзия
531 0 2

БЯХ ДО ТЕБ...

 

Колко дълго вървяхме

до числото фатално

на прощалния есенен хребет.

Бях до теб.

Доверчиво.

Без грам театралност.

Днес...

съм спомен.

Горчиво безследен.

И вървим - покрусени -

в самотата безродна,

приютили лилавия заник,

артистично скроен

от лъжа двуутробна...

Две души -

поразени с измами.

Острието дълбае...

Съдба - безпощадна.

И сме с теб все по-чужди.

Далечност!

Даже нощем

отпиваме тежки коктейли.

Сън безброден -

фалшивата вечност.

 

© Донка Василева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, с душа и сърце ви благодаря! Пръснахте светлина сред мрака, който ме е стиснал за гушата от доста време... Не мисля, че съм направила кой знае какво - просто излях душата си... А сега ми е светло, светло... В подкрепа на думите ми - поредната епиграма на Дулинко Дулев - поет и сатирик /доста известен/ - цитирам ги от днешния брой на "Екип 7" - Разград:
    Ясно за всички е,
    че няма никакъв смисъл,
    да се спори,
    кой кога, какво
    и защо е написал?
    Има смисъл,
    има някаква цел,
    сутрин рано, по пладне
    или вечер по мрак,
    някой творбата ти
    да я е прочел...
    Все пак!
    Хубав ден и... творчески сполуки!
  • Докосва сърцето...
Предложения
: ??:??