Бях до теб...
БЯХ ДО ТЕБ...
Колко дълго вървяхме
до числото фатално
на прощалния есенен хребет.
Бях до теб.
Доверчиво.
Без грам театралност.
Днес...
съм спомен.
Горчиво безследен.
И вървим - покрусени -
в самотата безродна,
приютили лилавия заник,
артистично скроен
от лъжа двуутробна...
Две души -
поразени с измами.
Острието дълбае...
Съдба - безпощадна.
И сме с теб все по-чужди.
Далечност!
Даже нощем
отпиваме тежки коктейли.
Сън безброден -
фалшивата вечност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донка Василева Всички права запазени
