Бях добра...
Бях добра...
Бях добра – вината е моя...
Страхът вече не владее сетивата,
събирам пепелта на покоя...
Тлеят бавно въглените на тъгата.
Очите на мъртви ме наблюдават.
Мрака задушава даже луната.
В краката ми плъхове се лутат,
небето ми е на прилепите крилата.
И там сред гробовете тъжни,
тихия вятър ме приканва да забравя
Сладък сън със сънища вечни...
Бях добра – вината е моя...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марина Петрова Все права защищены
