Бях добра...
Бях добра – вината е моя...
Страхът вече не владее сетивата,
събирам пепелта на покоя...
Тлеят бавно въглените на тъгата.
Очите на мъртви ме наблюдават.
Мрака задушава даже луната.
В краката ми плъхове се лутат,
небето ми е на прилепите крилата.
И там сред гробовете тъжни,
тихия вятър ме приканва да забравя
Сладък сън със сънища вечни...
Бях добра – вината е моя...
© Марина Петрова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
