Бях добра...

Jan 31, 2005, 11:18 AM

Poetry

1047 0 3

Бях добра...

Бях добра – вината е моя...

Страхът вече не владее сетивата,

събирам пепелта на покоя...

Тлеят бавно въглените на тъгата.

Очите на мъртви ме наблюдават.

Мрака задушава даже луната.

В краката ми плъхове се лутат,

небето ми е на прилепите крилата.

И там сред гробовете тъжни,

тихия вятър ме приканва да забравя

Сладък сън със сънища вечни...

Бях добра – вината е моя...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ВТ (Вили Тодоров)

2006-03-31T11:35:27+03:00

Много печал и разочарование. Животът, все пак, не е ли по-завладяващ въпреки всичко? Дори само с надеждата за един миг любов?
AmazonkA (Марина Петрова)

2005-02-02T17:41:02+02:00

Много ти благодаря за мнението Емма
Lanfear (Емма)

2005-01-31T13:10:42+02:00

Мрачно, но все пак красиво!