AmazonkA (Марина Петрова)
4 409

31.01.2005 г., 11:18

Бях добра...

Поезия

1.3K 0 3

Бях добра...

Бях добра – вината е моя...

Страхът вече не владее сетивата,

събирам пепелта на покоя...

Тлеят бавно въглените на тъгата.

Очите на мъртви ме наблюдават.

Мрака задушава даже луната.

В краката ми плъхове се лутат,

небето ми е на прилепите крилата.

И там сред гробовете тъжни,

тихия вятър ме приканва да забравя

Сладък сън със сънища вечни...

Бях добра – вината е моя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ВТ (Вили Тодоров)

Много печал и разочарование. Животът, все пак, не е ли по-завладяващ въпреки всичко? Дори само с надеждата за един миг любов?

2006-03-31T11:35:27+03:00
AmazonkA (Марина Петрова)

Много ти благодаря за мнението Емма

2005-02-02T17:41:02+02:00
Lanfear (Емма)

Мрачно, но все пак красиво!

2005-01-31T13:10:42+02:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0