19 мая 2012 г., 01:11

Бях ли твоя любов?

804 0 1

http://www.youtube.com/watch?v=G3p6BI0JAAs

Дали съм влюбвала очите си
в блещукащата светлина
на огненото ти обичане?
Обичане ли всъщност бе това?
И как сърцето разреши ти
да даваш само пламъчета и жарави,
а огнената ти обител
душата ми задочно да познава.
Не бих се клела на твое място,
не бих изтръгвала искри за подаряване,
ако обичаш безусловно, безгранично, страстно,
не пазиш нищо. Даваш дори това, което не си знаел, че имаш за даване.
И не ме обвинявай във същото,
когато те обичах, всичко в мене пресуших,
да го превърна в дъх, спиращ, когато ме прегръщаш.
Но с пламъци случайни не мога да дишам и днес отново всичко наводних.


17.05.2012г.
гр. Сопот

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • О, била си негова любов, дори може би любовта на живота му, но той до края така и не го е разбрал. Той губи. Хубав стих, изпълнен с чувство. Вдъхновението ти е било изключително силно. Поздрави!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...