19.05.2012 г., 1:11

Бях ли твоя любов?

806 0 1

http://www.youtube.com/watch?v=G3p6BI0JAAs

Дали съм влюбвала очите си
в блещукащата светлина
на огненото ти обичане?
Обичане ли всъщност бе това?
И как сърцето разреши ти
да даваш само пламъчета и жарави,
а огнената ти обител
душата ми задочно да познава.
Не бих се клела на твое място,
не бих изтръгвала искри за подаряване,
ако обичаш безусловно, безгранично, страстно,
не пазиш нищо. Даваш дори това, което не си знаел, че имаш за даване.
И не ме обвинявай във същото,
когато те обичах, всичко в мене пресуших,
да го превърна в дъх, спиращ, когато ме прегръщаш.
Но с пламъци случайни не мога да дишам и днес отново всичко наводних.


17.05.2012г.
гр. Сопот

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • О, била си негова любов, дори може би любовта на живота му, но той до края така и не го е разбрал. Той губи. Хубав стих, изпълнен с чувство. Вдъхновението ти е било изключително силно. Поздрави!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...