И панелния студ ме обгръща
с непозната за мен топлина.
Да, заспивам, а мъничка къща
тихо хлипа под огромна липа.
Леко стъпвам, в цветята се взирам,
и отварям овална врата -
вътре сякаш всичко пулсира...
Бях сънувала свойта душа...
© Елена Костадинова Все права защищены