20 июл. 2013 г., 12:50  

Бях сънувала

828 0 8

И панелния студ ме обгръща

с непозната за мен топлина.

Да, заспивам, а мъничка къща

тихо хлипа под огромна липа.

 

Леко стъпвам, в цветята се взирам,

и отварям овална врата -

вътре сякаш всичко пулсира...

Бях сънувала свойта душа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Звучи ми като затишие, настъпило след издържана буря... харесах
  • Бях сънувала своята душа.Хареса ми.
  • нещо... много мило и съкровено ме докосна...
    поздравявам те, от сърце...
  • Благодаря за интервалите! Ще се постарая!
    Благодаря Теди,Жани и Краси!
    От сърце благодаря!
  • Усетих тъга по невъзвратимото - някаква изгубена идилия...
    Може би заради хлипащата под липата "бяла,спретната къщурка"...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...