Бях сънувала

Poesía » Filosófica

827 0 8

И панелния студ ме обгръща

с непозната за мен топлина.

Да, заспивам, а мъничка къща

тихо хлипа под огромна липа.

Леко стъпвам, в цветята се взирам,

и отварям овална врата -

вътре сякаш всичко пулсира...

Бях сънувала свойта душа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

medicine (Симона Кръстева)

Звучи ми като затишие, настъпило след издържана буря... харесах

2013-08-03T23:04:47+03:00
vyatur13 (Елена)

Бях сънувала своята душа.Хареса ми.

2013-07-22T00:52:53+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

нещо... много мило и съкровено ме докосна...
поздравявам те, от сърце...

2013-07-21T22:56:42+03:00
Helius (Елена Костадинова)

Благодаря за интервалите! Ще се постарая!
Благодаря Теди,Жани и Краси!
От сърце благодаря!

2013-07-21T10:22:01+03:00
krchernev (Красимир Чернев)

Усетих тъга по невъзвратимото - някаква изгубена идилия...
Може би заради хлипащата под липата "бяла,спретната къщурка"...

2013-07-20T14:05:20+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0