И панелния студ ме обгръща
с непозната за мен топлина.
Да, заспивам, а мъничка къща
тихо хлипа под огромна липа.
Леко стъпвам, в цветята се взирам,
и отварям овална врата -
вътре сякаш всичко пулсира...
Бях сънувала свойта душа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация