Бях сънувала

Поезия » Философска

821 0 8

И панелния студ ме обгръща

с непозната за мен топлина.

Да, заспивам, а мъничка къща

тихо хлипа под огромна липа.

Леко стъпвам, в цветята се взирам,

и отварям овална врата -

вътре сякаш всичко пулсира...

Бях сънувала свойта душа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

medicine (Симона Кръстева)

Звучи ми като затишие, настъпило след издържана буря... харесах

2013-08-03T23:04:47+03:00
vyatur13 (Елена)

Бях сънувала своята душа.Хареса ми.

2013-07-22T00:52:53+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

нещо... много мило и съкровено ме докосна...
поздравявам те, от сърце...

2013-07-21T22:56:42+03:00
Helius (Елена Костадинова)

Благодаря за интервалите! Ще се постарая!
Благодаря Теди,Жани и Краси!
От сърце благодаря!

2013-07-21T10:22:01+03:00
krchernev (Красимир Чернев)

Усетих тъга по невъзвратимото - някаква изгубена идилия...
Може би заради хлипащата под липата "бяла,спретната къщурка"...

2013-07-20T14:05:20+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0