Бях сънувала

Poetry » Philosophical

824 0 8

И панелния студ ме обгръща

с непозната за мен топлина.

Да, заспивам, а мъничка къща

тихо хлипа под огромна липа.

Леко стъпвам, в цветята се взирам,

и отварям овална врата -

вътре сякаш всичко пулсира...

Бях сънувала свойта душа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

medicine (Симона Кръстева)

Звучи ми като затишие, настъпило след издържана буря... харесах

2013-08-03T23:04:47+03:00
vyatur13 (Елена)

Бях сънувала своята душа.Хареса ми.

2013-07-22T00:52:53+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

нещо... много мило и съкровено ме докосна...
поздравявам те, от сърце...

2013-07-21T22:56:42+03:00
Helius (Елена Костадинова)

Благодаря за интервалите! Ще се постарая!
Благодаря Теди,Жани и Краси!
От сърце благодаря!

2013-07-21T10:22:01+03:00
krchernev (Красимир Чернев)

Усетих тъга по невъзвратимото - някаква изгубена идилия...
Може би заради хлипащата под липата "бяла,спретната къщурка"...

2013-07-20T14:05:20+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0