29 мая 2017 г., 00:23

Бяха много влюбени очи

751 0 0

                                                 

                                               Бяха много влюбени очи,

                                               всичко искаше да му даде тя,

                                               стигаше – само с усмивка да мълчи,

                                               да се усмихва влюбен той все на пролетта.

 

                                               Бяха много влюбени очи,

                                               ярки ставаха както са сини,

                                               с липсата на воля така я огорчи,

                                               красивото превърна той в минало.

 

                                               Явно и той с влюбени очи

                                               беше ала в хубави усмивки,

                                               красота обичаха и им личи,

                                               тя не искаше с това да свиква.

 

                                               Всеки виждаше го вечно как

                                               с хубави жени шеги си прави,

                                               хем развратник, хем голям глупак,

                                               само тя обичаше го, той забрави.

 

                                               Той не чуваше как плаче тя

                                               не разбра сигнала на смеха ѝ,

                                               в ръцете му увяхваха хубави цветя,

                                               а я възпламеняваше страха ѝ.

 

                                               Бяха много влюбени очи,

                                               как сияеха си всеки спомня,

                                               стигаше ѝ само с усмивка да мълчи,

                                               знаели грехът му че е вулкан огромен.

                                         

                                               Бяха много влюбени очи,

                                               студ в неговите също сини,

                                               гузно нейната наивност как мълчи,

                                               с мъже-предмети настоящето е минало.   

 

                                               28.05.17                       

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...