Бяха много влюбени очи

                                               Бяха много влюбени очи,

                                               всичко искаше да му даде тя,

                                               стигаше – само с усмивка да мълчи,

                                               да се усмихва влюбен той все на пролетта.

                                               Бяха много влюбени очи,

                                               ярки ставаха както са сини,

                                               с липсата на воля така я огорчи,

                                               красивото превърна той в минало.

                                               Явно и той с влюбени очи

                                               беше ала в хубави усмивки,

                                               красота обичаха и им личи,

                                               тя не искаше с това да свиква.

                                               Всеки виждаше го вечно как

                                               с хубави жени шеги си прави,

                                               хем развратник, хем голям глупак,

                                               само тя обичаше го, той забрави.

                                               Той не чуваше как плаче тя

                                               не разбра сигнала на смеха ѝ,

                                               в ръцете му увяхваха хубави цветя,

                                               а я възпламеняваше страха ѝ.

                                               Бяха много влюбени очи,

                                               как сияеха си всеки спомня,

                                               стигаше ѝ само с усмивка да мълчи,

                                               знаели грехът му че е вулкан огромен.

                                               Бяха много влюбени очи,

                                               студ в неговите също сини,

                                               гузно нейната наивност как мълчи,

                                               с мъже-предмети настоящето е минало.   

                                               28.05.17