30 апр. 2025 г., 14:54  

Бял лист

378 1 0

С лист в ръка,

останала сама в нощта,

не тъга и тъмнина,

а пробивам си аз светлина!

 

Не търся! Не бродя! Не диря!

Не очаквам аз нищо дори!

В тишината пробила,

само ручеят напомня ми

за своите красоти.

 

И птичата песен се лее.

И луната гордо блести,

А звездиците малки…

напомнят ни, че ние не сме сами.

 

Макар че годината мина

и с нова календара смени.

Време е за равносметка,

а не за пролети сълзи.

 

Успя ли във шепи събрани,

да побереш всяка тъга?

Или се докосна само до разочарование

и място не остана за усмивката…Поне една!

 

Вземи дланите събрани

и изхвърли с тях всякаква вина…

За да може в тези длани,

да побереш само смисъла и любовта.

 

L. D.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лозена Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...