Бял лист

С лист в ръка,

останала сама в нощта,

не тъга и тъмнина,

а пробивам си аз светлина!

Не търся! Не бродя! Не диря!

Не очаквам аз нищо дори!

В тишината пробила,

само ручеят напомня ми

за своите красоти.

И птичата песен се лее.

И луната гордо блести,

А звездиците малки…

напомнят ни, че ние не сме сами.

Макар че годината мина

и с нова календара смени.

Време е за равносметка,

а не за пролети сълзи.

Успя ли във шепи събрани,

да побереш всяка тъга?

Или се докосна само до разочарование

и място не остана за усмивката…Поне една!

Вземи дланите събрани

и изхвърли с тях всякаква вина…

За да може в тези длани,

да побереш само смисъла и любовта.

L. D.