16 июл. 2007 г., 09:31

БЯЛА

Поэзия

876 0 13

Сънувах простичко.
Като дете...
Кокичета в снега.
И нацъфтели.
Прегръщаше ме синьото небе.
Кокичета бяха
бели, бели...

А беше миг предсмъртие спасително.
Усетих го... Разбрах, че ме очаква.
Сред бялото на шепата кокичета
душата ми щастлива се разплака....

Не е тъга...
Смъртта е еуфория.
На въздух, на пречистване.
И вяра.
Под шепота магичен на тополите...
Смъртта е бяла, бяла, бяла...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ellyst (Ели)

Много красиво. Странно, но не усещам меланхолия в стиха, по-скоро нещо като обещание, начало. Чак да ти се прииска да ти се случи.
(Е, ако може, не веднага )

2007-07-17T11:43:03+03:00
petrokam (Петър Варчев)

Дано да си права. Красиво стихотворение.

2007-07-17T11:39:58+03:00
Романтик (Христо Костов)

Поздрави, Катя!!! Чудесно е!!!

2007-07-16T16:59:02+03:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Смразяваща белота...

2007-07-16T15:55:05+03:00
Com_ocio (Хухавел Кайлъшки)

Поздравления!

2007-07-16T15:53:39+03:00