Jul 16, 2007, 9:31 AM

БЯЛА

  Poetry
879 0 13
Сънувах простичко.
Като дете...
Кокичета в снега.
И нацъфтели.
Прегръщаше ме синьото небе.
Кокичета бяха
бели, бели...

А беше миг предсмъртие спасително.
Усетих го... Разбрах, че ме очаква.
Сред бялото на шепата кокичета
душата ми щастлива се разплака....

Не е тъга...
Смъртта е еуфория.
На въздух, на пречистване.
И вяра.
Под шепота магичен на тополите...
Смъртта е бяла, бяла, бяла...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...