Бяла луна
Като есенен лист се отрони нощта
и полегна на мокрите плочи.
А градът се обърна насън настрана,
промърмори и лига проточи.
И една по една, недоспали звезди
късогледо се взряха с умора
от натрупани толкова нощи без дни
и от пътища голи без хора.
А в студения свод безнадеждно сама,
безразлична, безлика, безкрила
с тихи стъпки прокрадна се бяла луна
и във мрака увисна унило.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Все права защищены
