17 окт. 2010 г., 16:41

Бяла луна 

  Поэзия » Другая
774 0 19

 

Като есенен лист се отрони нощта

и полегна на мокрите плочи.

А градът се обърна насън настрана,

промърмори и лига проточи.

 

И една по една, недоспали звезди 

късогледо се взряха с умора

от натрупани толкова нощи без дни

и от пътища голи без хора.

 

А в студения свод безнадеждно сама,

безразлична, безлика,  безкрила

с тихи стъпки прокрадна се бяла луна

и във мрака увисна унило.

© Росица Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??