17.10.2010 г., 16:41 ч.

Бяла луна 

  Поезия » Друга
743 0 19

 

Като есенен лист се отрони нощта

и полегна на мокрите плочи.

А градът се обърна насън настрана,

промърмори и лига проточи.

 

И една по една, недоспали звезди 

късогледо се взряха с умора

от натрупани толкова нощи без дни

и от пътища голи без хора.

 

А в студения свод безнадеждно сама,

безразлична, безлика,  безкрила

с тихи стъпки прокрадна се бяла луна

и във мрака увисна унило.

© Росица Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??