Oct 17, 2010, 4:41 PM

Бяла луна 

  Poetry » Other
772 0 19

 

Като есенен лист се отрони нощта

и полегна на мокрите плочи.

А градът се обърна насън настрана,

промърмори и лига проточи.

 

И една по една, недоспали звезди 

късогледо се взряха с умора

от натрупани толкова нощи без дни

и от пътища голи без хора.

 

А в студения свод безнадеждно сама,

безразлична, безлика,  безкрила

с тихи стъпки прокрадна се бяла луна

и във мрака увисна унило.

© Росица All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??