rozita-p (Росица) rozita-p (Росица)
8 120
Oct 17, 2010, 4:41 PM

Бяла луна

  Poetry » Other
958 0 18

 

Като есенен лист се отрони нощта

и полегна на мокрите плочи.

А градът се обърна насън настрана,

промърмори и лига проточи.

 

И една по една, недоспали звезди 

късогледо се взряха с умора

от натрупани толкова нощи без дни

и от пътища голи без хора.

 

А в студения свод безнадеждно сама,

безразлична, безлика,  безкрила

с тихи стъпки прокрадна се бяла луна

и във мрака увисна унило.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0