10 сент. 2014 г., 07:47

Бяла лястовица

747 0 6

Беше вчера. Отлетя безвъзвратно.

Дъжд вали. Задушно. Тежи.

Птицо моя, върни се обратно!

На криле топлина донеси!

 

Аз съм тъжен. Изчезна ми Светлото.

Бяха чудо със теб мойте дни.

Тя, Надеждата, в писмата приветливи

още кацнала по редовете стои...

 

Дъжд вали... Не измива тъгата...

Ще дочакам ли пролетен ден

да се къпеш в роса по тревата?!

Лястовице, стопли ме и мен!

 

Тази вечер Персеиди ще падат...

А навън, а навън все вали...

Бяла моя Божа награда,

върни се, върни се! Върни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...