Sep 10, 2014, 7:47 AM

Бяла лястовица

  Poetry » Love
751 0 6

Беше вчера. Отлетя безвъзвратно.

Дъжд вали. Задушно. Тежи.

Птицо моя, върни се обратно!

На криле топлина донеси!

 

Аз съм тъжен. Изчезна ми Светлото.

Бяха чудо със теб мойте дни.

Тя, Надеждата, в писмата приветливи

още кацнала по редовете стои...

 

Дъжд вали... Не измива тъгата...

Ще дочакам ли пролетен ден

да се къпеш в роса по тревата?!

Лястовице, стопли ме и мен!

 

Тази вечер Персеиди ще падат...

А навън, а навън все вали...

Бяла моя Божа награда,

върни се, върни се! Върни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...