10.09.2014 г., 7:47 ч.

Бяла лястовица 

  Поезия » Любовна
5.0 / 4
602 0 6
Беше вчера. Отлетя безвъзвратно.
Дъжд вали. Задушно. Тежи.
Птицо моя, върни се обратно!
На криле топлина донеси!
Аз съм тъжен. Изчезна ми Светлото.
Бяха чудо със теб мойте дни.
Тя, Надеждата, в писмата приветливи
още кацнала по редовете стои...
Дъжд вали... Не измива тъгата...
Ще дочакам ли пролетен ден
да се къпеш в роса по тревата?!
Лястовице, стопли ме и мен! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Предложения
  • ОБИЧАЙ МЕ! ВЪВ ТИШИНА. Сега съм есенна топола... Но мога (даже през деня) да бъда истинска. И гола. ...
  • Не спря за миг. Така се задържа. Поредна нощ като потоп безкраен. Очите ми изтекоха с дъжда... май в...
  • Какво, че ставам днес на 50? Лицето ми на 50 дори сияе. Любовна треска още ме тресе и още под лъжичк...

Още произведения »