Бяла надежда
Сипе се надежда…
погледни през прозореца.
Остави работата за миг…
един-единствен миг –
за да видиш
как слиза надеждата.
Ала единствено те я виждат -
малките деца, не знаещи нищо…
за опасния свят!
Свят, изпълнен с щастие, любов и мъка.
Снегът се сипе, а децата се веселят…!
И отварят устички, с надеждата
да запазят това чудо…
вътре в себе си!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Донка Красимирова Все права защищены
