Бяла надежда
Сипе се надежда…
погледни през прозореца.
Остави работата за миг…
един-единствен миг –
за да видиш
как слиза надеждата.
Ала единствено те я виждат -
малките деца, не знаещи нищо…
за опасния свят!
Свят, изпълнен с щастие, любов и мъка.
Снегът се сипе, а децата се веселят…!
И отварят устички, с надеждата
да запазят това чудо…
вътре в себе си!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донка Красимирова Всички права запазени
