Бяла надежда

1.02.2011 г., 16:04 ч.

Поезия

899 0 2

Сипе се надежда…

погледни през прозореца.

Остави работата за миг…

един-единствен миг –

за да видиш

как слиза надеждата.

Ала единствено те я виждат -

малките деца, не знаещи нищо…

за опасния свят!

Свят, изпълнен с щастие, любов и мъка.

Снегът се сипе, а децата се веселят…!

И отварят устички, с надеждата

да запазят това чудо…

вътре в себе си!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.