Feb 1, 2011, 4:04 PM

Бяла надежда 

  Poetry
1124 0 2
Сипе се надежда…
погледни през прозореца.
Остави работата за миг…
един-единствен миг –
за да видиш
как слиза надеждата.
Ала единствено те я виждат -
малките деца, не знаещи нищо…
за опасния свят!
Свят, изпълнен с щастие, любов и мъка.
Снегът се сипе, а децата се веселят…!
И отварят устички, с надеждата ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донка Красимирова All rights reserved.

Random works
: ??:??