Feb 1, 2011, 4:04 PM

Бяла надежда

  Poetry
1.4K 0 2

 

Сипе се надежда…

погледни през прозореца.

Остави работата за миг…

един-единствен миг –

за да видиш

как слиза надеждата.

Ала единствено те я виждат -

малките деца, не знаещи нищо…

за опасния свят!

Свят, изпълнен с щастие, любов и мъка.

Снегът се сипе, а децата се веселят…!

И отварят устички, с надеждата

да запазят това чудо…

вътре в себе си!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донка Красимирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...