Сипе се надежда…
погледни през прозореца.
Остави работата за миг…
един-единствен миг –
за да видиш
как слиза надеждата.
Ала единствено те я виждат -
малките деца, не знаещи нищо…
за опасния свят!
Свят, изпълнен с щастие, любов и мъка.
Снегът се сипе, а децата се веселят…!
И отварят устички, с надеждата
да запазят това чудо…
вътре в себе си!
© Донка Красимирова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
