30 авг. 2006 г., 11:27

Бяла нощ

854 0 12
Онази нощ валеше сняг кристален
и с леден дъх ни бузите гореше...
Снежинките валяха на парцали
и беше тихо... чудно... Парка спеше.

А ний, сами по белите алеи,
с усмивки топли и със взор унесен,
следяхме тези малки бели феи
и слушахме безмълвната им песен.

Докосвахме лицата си студени
с меки, нежни пръсти, с топли длани.
Очите ни блестяха озарени
от вътрешния плам на любовта ни.

А белите снежинки, танц запален
над двама ни безмилостно въртяха.
Онази нощ валеше сняг кристален...
И беше тихо... чудно... Всички спяха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...