Aug 30, 2006, 11:27 AM

Бяла нощ 

  Poetry
645 0 12
Онази нощ валеше сняг кристален
и с леден дъх ни бузите гореше...
Снежинките валяха на парцали
и беше тихо... чудно... Парка спеше.

А ний, сами по белите алеи,
с усмивки топли и със взор унесен,
следяхме тези малки бели феи
и слушахме безмълвната им песен.

Докосвахме лицата си студени
с меки, нежни пръсти, с топли длани.
Очите ни блестяха озарени
от вътрешния плам на любовта ни.

А белите снежинки, танц запален
над двама ни безмилостно въртяха.
Онази нощ валеше сняг кристален...
И беше тихо... чудно... Всички спяха.

© Магдалена Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??