28 авг. 2006 г., 13:58

БЯЛА ПРИКАЗКА

Поэзия

923 0 7

                                БЯЛА ПРИКАЗКА


               Тишина....
               Кой разби тишината?
               Смях заскача
               на бели зърна.
               И съзрях
               да се плиска в реката
               една фосфорно нежна жена....
               Боже ,господи!
               Сняг,
               не жена!
               Тя бе тъй романтична
               и бяла,
               като лумнала светлина!
               Аз не смеех да мръдна.
               Край мене
               гълъб плясна
               пенливи крила.
               Тя или
               от вълна
               е родена
               или тук
               върху сняг
               е дошла....
               Тишина.....
               Смях кристален се пръсна
               и заскача
               по сини скали.
               Бяла песен
               в очите възкръсна...
               Но защо ме
               отново боли?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Белоснежка (Гергана Шутева)

Боже господи!
Сняг,
не жена!
Тя бе тъй романтична
и бяла,
като лумнала светлина!

Великолепно! Приказно красиво! Поздрав!

2006-08-29T09:35:24+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Приказно.

Поздрав и усмивка.

2006-08-29T00:57:02+03:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Стиха ти е като песен. Толкова леко се чете. Наистина ти се възхищавам на таланта.

2006-08-28T20:47:18+03:00
didislava (Дидислава)

Хубаво е като свеж полъх. Макар и малко болезнено в края, но в това му е чара.

2006-08-28T19:08:04+03:00
Албиция (Йорданка Гецова)

Прекрасно е! Благодария ти че ни позволи да се докоснем до твоята поезия!

2006-08-28T18:17:21+03:00