28 авг. 2006 г., 13:58
БЯЛА ПРИКАЗКА
БЯЛА ПРИКАЗКА
Тишина....
Кой разби тишината?
Смях заскача
на бели зърна.
И съзрях
да се плиска в реката
една фосфорно нежна жена....
Боже ,господи!
Сняг,
не жена!
Тя бе тъй романтична
и бяла,
като лумнала светлина!
Аз не смеех да мръдна.
Край мене
гълъб плясна
пенливи крила.
Тя или
от вълна
е родена
или тук
върху сняг
е дошла....
Тишина.....
Смях кристален се пръсна
и заскача
по сини скали.
Бяла песен
в очите възкръсна...
Но защо ме
отново боли?
© Иван Атанасов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Приказно.
Поздрав и усмивка. -
Стиха ти е като песен. Толкова леко се чете. Наистина ти се възхищавам на таланта.
-
Хубаво е като свеж полъх. Макар и малко болезнено в края, но в това му е чара.
-
Прекрасно е! Благодария ти че ни позволи да се докоснем до твоята поезия!
-
Поздравления!
Харесва ми! -
Браво!
Пишеш чудесно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Сняг,
не жена!
Тя бе тъй романтична
и бяла,
като лумнала светлина!
Великолепно! Приказно красиво! Поздрав!