БЯЛА ПРИКАЗКА
БЯЛА ПРИКАЗКА
Тишина....
Кой разби тишината?
Смях заскача
на бели зърна.
И съзрях
да се плиска в реката
една фосфорно нежна жена....
Боже ,господи!
Сняг,
не жена!
Тя бе тъй романтична
и бяла,
като лумнала светлина!
Аз не смеех да мръдна.
Край мене
гълъб плясна
пенливи крила.
Тя или
от вълна
е родена
или тук
върху сняг
е дошла....
Тишина.....
Смях кристален се пръсна
и заскача
по сини скали.
Бяла песен
в очите възкръсна...
Но защо ме
отново боли?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Атанасов Всички права запазени