Тишина.... Кой разби тишината? Смях заскача на бели зърна. И съзрях да се плиска в реката една фосфорно нежна жена.... Боже ,господи! Сняг, не жена! Тя бе тъй романтична и бяла, като лумнала светлина! Аз не смеех да мръдна. Край мене гълъб плясна пенливи крила. Тя или от вълна е родена или тук върху сняг е дошла.... Тишина..... Смях кристален се пръсна и заскача по сини скали. Бяла песен в очите възкръсна... Но защо ме отново боли?
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Сняг,
не жена!
Тя бе тъй романтична
и бяла,
като лумнала светлина!
Великолепно! Приказно красиво! Поздрав!