3 нояб. 2013 г., 11:38

Бяла риза

Поэзия » Другая

533 0 1

Когато ме ядосаш, и
"обичам те" се свлича,
като че риза в пламналия пясък,
и погледът ти плъзва се
по голите извивки,
това не бива да те заблуждава!

Защото тази бяла риза,
леко трепкаща от бриза,
съблечена, прикрива мисълта ми.
Когато наранена и фрустрирана
от теб, изричам това,
аз пазя да не те ранявам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬