Бяла сласт

20 нояб. 2013 г., 22:55

Поэзия » Философская

930 0 3

Бяла сласт

Бяла сласт затихва в ангелската плът,

вехтее в празни сенки, дива, във пустинен път.

Стапят се в нея - обична, сълзи, гняв и страх

и с тихите въздишки вършее в шепа прах.

Изгряваща, в същността ù нищо не остава

затихнала, спяща и вяла, в покои и забрава.

Шепнещо мълвяща за любов, в сиви самоти,

огънят ù заснежен и леден в мрака се топи.

Последният ù миг лудо наближава,

пурпурна без огън, кристално побеляла,

печална в бледа участ, викът ù притаен ехти.

Безвремието ù спря прекършено да лети.