Малки снежинки полепват по мен,
но не изчезват, оставяйки нежна следа
от вода.
А бавно проникват стрелите им ледени;
навлизат уверено,
бойко
и сигурно.
Препускащи ледени конници
нахлуват в кръвта ми,
и в миг
река от снежни червени кристали
потича по вените...
Разкъсват ми жилите ледени,
проникват в плътта,
във костите,
в мозъка...
Ръцете ми са вече ледени
и ледено докосват ледената кожа.
Студено е във мен.
Студени са ми молекулите.
И атомите също са студени.
Вкоченен аз стоя в тишината на нищото.
Бял фон от замръзнало езеро.
Изправен съм там - блед и безпомощен,
с сърце вледенено и стъклено.
А моето прекрасно северно сияние,
танцуващо с развети коси от бели огнени пламъци,
искрящо…,
смеещо се...,
тъй ведро и усмихнато,
с прекрасен жест неразгадан
разпръсква ледени снежинки,
полепващи по мен.
Една замръзнала усмивка се откърши
и счупи се на пода.
А хилядите нежни, топли светове,
игриво криещи се в нея,
превърнали се в крехки ледени кристали
се разхвърчават шумно,
безнадеждно,
безвъзвратно.
© Вънотрая Все права защищены