Jul 14, 2016, 10:38 AM

Бяла смърт

  Poetry » Love
820 0 0

Малки снежинки полепват по мен,

но не изчезват, оставяйки нежна следа

от вода.

А бавно проникват стрелите им ледени;

навлизат  уверено,

бойко

и сигурно.

Препускащи ледени конници

нахлуват в кръвта ми,

и в миг

река от снежни червени кристали

потича по вените...

Разкъсват ми жилите ледени,

проникват в плътта,

във костите,

в мозъка...

Ръцете ми са вече ледени

            и ледено докосват ледената кожа.

Студено е във мен.

Студени са ми молекулите.

И атомите също са студени.

Вкоченен аз стоя в тишината на нищото.

Бял фон от замръзнало езеро. 

Изправен съм там - блед и безпомощен,

с сърце вледенено и стъклено.

 

А моето прекрасно северно сияние,

танцуващо с развети коси от бели огнени пламъци,

искрящо…,

смеещо се...,

тъй ведро и усмихнато,

с прекрасен жест неразгадан

разпръсква ледени снежинки,

полепващи по мен.

Една замръзнала усмивка се откърши

и счупи се на пода.

А хилядите нежни, топли светове,

игриво криещи се в нея,

превърнали се в крехки ледени кристали

се разхвърчават шумно,

безнадеждно,

безвъзвратно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вънотрая All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...