Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
8 нояб. 2008 г., 20:33

Бяла стая 

  Поэзия » Другая
621 0 9

Тихо беше, в бялата ми стая

играеха си сенки по стената,

пристигаха, изчезваха, не зная

рисуваха ли образи в играта...

 

Изгубена сред мисли и въпроси

сънят прие ме, поведе ме в нощта -

там, където всяка нощ ме носи

и откъдето ме завръща изгрева.

*

Галещо и плахо цяла ме обгърна,

нежно се докосна, сгуши се едва,

а ръцете пареха щом ме прегърна

да дариш ласка... да стопиш тъга.

Огън се разпали, пулсиращ в телата,

мракът се изпълни цял с топлота.

Един до друг така, душа до душата,

намерили себе си и другия... Съдба.

*

Стаята е бяла, в нощна тишина

по стената сенките танцуват...

Рисуват образи два - мъж и жена.

Ясен знак това е... Не, не сънуват.

 

(а)

 

08.11.2008г

(цикъл "Галещо перо")

© Анета Саманлиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??