Бяла стая
Тихо беше, в бялата ми стая
играеха си сенки по стената,
пристигаха, изчезваха, не зная
рисуваха ли образи в играта...
Изгубена сред мисли и въпроси
сънят прие ме, поведе ме в нощта -
там, където всяка нощ ме носи
и откъдето ме завръща изгрева.
*
Галещо и плахо цяла ме обгърна,
нежно се докосна, сгуши се едва,
а ръцете пареха щом ме прегърна
да дариш ласка... да стопиш тъга.
Огън се разпали, пулсиращ в телата,
мракът се изпълни цял с топлота.
Един до друг така, душа до душата,
намерили себе си и другия... Съдба.
*
Стаята е бяла, в нощна тишина
по стената сенките танцуват...
Рисуват образи два - мъж и жена.
Ясен знак това е... Не, не сънуват.
(а)
08.11.2008г
(цикъл "Галещо перо")
© Анета Саманлиева All rights reserved.
