3 дек. 2018 г., 13:01  

Бяла тишина

877 1 0

Бяла тишина

 

Вятърът, впрегнал на мрака юздите,

вие от горските урви.

С блясък ехиден, се смеят звездите.

Като премръзнали к**ви.

 

Още не съмнал, зимният ден,

гледаш го- вече замръкнал,

от тишината опиянен.

Сякаш светът е замлъкнал.

 

Бяла, вледяваща тишина.

Свещи, камина и вино.

Всичко това ми навява вина

за неизползвано синьо.

 

Гледам навън. И мечтая за лято.

А декемврийската зима

ми е надраскала по стъклата:

Има го, има го. Има.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...