Бяла тишина
Вятърът, впрегнал на мрака юздите,
вие от горските урви.
С блясък ехиден, се смеят звездите.
Като премръзнали к**ви.
Още не съмнал, зимният ден,
гледаш го- вече замръкнал,
от тишината опиянен.
Сякаш светът е замлъкнал.
Бяла, вледяваща тишина.
Свещи, камина и вино.
Всичко това ми навява вина
за неизползвано синьо.
Гледам навън. И мечтая за лято.
А декемврийската зима
ми е надраскала по стъклата:
Има го, има го. Има.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
