Бяла тишина

7 июн. 2022 г., 14:10

Поэзия » Философская

335 2 3

Пристигне ли нощта най- трудно става

Тогава няма как да позвъниш

на някой просто да те утешава

за да не страдаш и да не грешиш

Денят по- лесен е определено

във отговорност, работа, мечти...

Опитваш все да си зает със нещо

Сега щастлив ли си, или не си?

Но нощем тръпнеш сам и всички мисли

изплуват в океана на нощта

когато вече няма как да бягаш

от себе си, от свойта самота...

За жалост няма кой да те прегърне.

А знаем идат по- щастливи дни...

с надеждата желана да се върне

да те окриля и да те теши

Когато е най-тежко, ти се плашиш

да оставаш сам във тъмнината

Прегръщаш силно всички свои болки

и сам завиваш се с тъгата...

Но щом зарите вънка се покажат

огряват с мека жълта светлина

и злите сенки в миг се изпаряват

остава само бяла тишина....

Владимиров (Иво Сотиров)

2022-06-08T13:32:17+03:00

Пишеш все по -добре ! Красиво стихотворение !Трудни са нощите за някои хора,но идва Бялата тишина,която изгонва злите сенки и светът става по -хубав !
Mitvans (Иванъ Митовъ)

2022-06-07T15:23:55+03:00

Много ми харесва! Поздравления!
Jackie151 (Антоанета Иванова)

2022-06-07T14:35:40+03:00

Така е в кръговрата на живота, Роси. Нощите са трудни и самотни, чакаш само бяла тишина!