Бяла тишина
Пристигне ли нощта най- трудно става
Тогава няма как да позвъниш
на някой просто да те утешава
за да не страдаш и да не грешиш
Денят по- лесен е определено
във отговорност, работа, мечти...
Опитваш все да си зает със нещо
Сега щастлив ли си, или не си?
Но нощем тръпнеш сам и всички мисли
изплуват в океана на нощта
когато вече няма как да бягаш
от себе си, от свойта самота...
За жалост няма кой да те прегърне.
А знаем идат по- щастливи дни...
с надеждата желана да се върне
да те окриля и да те теши
Когато е най-тежко, ти се плашиш
да оставаш сам във тъмнината
Прегръщаш силно всички свои болки
и сам завиваш се с тъгата...
Но щом зарите вънка се покажат
огряват с мека жълта светлина
и злите сенки в миг се изпаряват
остава само бяла тишина....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Георгиева Всички права запазени
