13 апр. 2010 г., 21:35

Бяла Вина

1.3K 0 4

Сега животът ни е Бяла Вина,

след онази дълга прозрачна тишина.

С теб пътуваме по тази Земя

и търсим своята изгубена душа.

 

Разделени като счупено на две огледало,

две капки в дъждовната нощ,

разпилени от крилете на вятъра и само

сърцето помни онази любов онемяло.

 

Вървим като слепци във слънчев ден

и търсим свойто отражение.

Правим грешни стъпки в миг несподелен

и лутаме се в ново измерение.

 

Животът ни - разтворена Книга,

изпълнена с радост и болка, и плам,

Съдбата наша ли го режисира

или е невероятен Божи план?!

 

Сега живота ни е Бяла Вина

и сърцето ми вижда онази Светлина,

която търсим през Вечността

и протягаме един към друг ръка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...