13.04.2010 г., 21:35 ч.

Бяла Вина 

  Поезия » Философска
976 0 4

Сега животът ни е Бяла Вина,

след онази дълга прозрачна тишина.

С теб пътуваме по тази Земя

и търсим своята изгубена душа.

 

Разделени като счупено на две огледало,

две капки в дъждовната нощ,

разпилени от крилете на вятъра и само

сърцето помни онази любов онемяло.

 

Вървим като слепци във слънчев ден

и търсим свойто отражение.

Правим грешни стъпки в миг несподелен

и лутаме се в ново измерение.

 

Животът ни - разтворена Книга,

изпълнена с радост и болка, и плам,

Съдбата наша ли го режисира

или е невероятен Божи план?!

 

Сега живота ни е Бяла Вина

и сърцето ми вижда онази Светлина,

която търсим през Вечността

и протягаме един към друг ръка.

© Катя Вангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??