Бяла Вина
Сега животът ни е Бяла Вина,
след онази дълга прозрачна тишина.
С теб пътуваме по тази Земя
и търсим своята изгубена душа.
Разделени като счупено на две огледало,
две капки в дъждовната нощ,
разпилени от крилете на вятъра и само
сърцето помни онази любов онемяло.
Вървим като слепци във слънчев ден
и търсим свойто отражение.
Правим грешни стъпки в миг несподелен
и лутаме се в ново измерение.
Животът ни - разтворена Книга,
изпълнена с радост и болка, и плам,
Съдбата наша ли го режисира
или е невероятен Божи план?!
Сега живота ни е Бяла Вина
и сърцето ми вижда онази Светлина,
която търсим през Вечността
и протягаме един към друг ръка.
© Катя Вангелова All rights reserved.
