Бяла зима
Бяла зима
С бяла приказка, с вълшебство,
с красота неотразима
идваш като гост от Детството-
моя бяла, бяла Зима...
Бели-побелели къщи
и дървета с бели клони,
вятър бял се понамръщи-
ситно бял снежец се рони...
От кога е ден изгряло
над комините се вие
дим в небето бяло...Бяло...
Тихо...Куче там завие...
По снега врабец подскача
търси милият трошица-
палав вятър го закача,
че нали и той е птица...
Някъде врата се хлопва,
хорска глъч далеч замира...
Тихо, като че Живота-
малко да отдъхне спира...
Бяло-беленей полето,
бели ниви и поляни,
кротка белота догдето
поглед може да обхване...
...Мило спомнено Вълшебство,
като в приказка любима,
хайде да се върнем в Детството
с тебе- моя бяла Зима!...
д-р Коста Качев
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
