Бяла зима

12.12.2012 г., 8:15 ч.

Поезия » Пейзажна

1116 0 2

Бяла зима

С бяла приказка, с вълшебство,

с красота неотразима

идваш като гост от Детството-

моя бяла, бяла Зима...

Бели-побелели къщи

и дървета с бели клони,

вятър бял се понамръщи-

ситно бял снежец се рони...

От кога е ден изгряло

над комините се вие

дим в небето бяло...Бяло...

Тихо...Куче там завие...

По снега врабец подскача

търси милият трошица-

палав вятър го закача,

че нали и той е птица...

Някъде врата се хлопва,

хорска глъч далеч замира...

Тихо, като че Живота-

малко да отдъхне спира...

Бяло-беленей полето,

бели ниви и поляни,

кротка белота догдето

поглед може да обхване...

...Мило спомнено Вълшебство,

като в приказка любима,

хайде да се върнем в Детството

с тебе- моя бяла Зима!...

д-р Коста Качев

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Самодива (Вики)

2012-12-12T16:14:03+02:00

Красив детски спомен
kampanula (Татяна)

2012-12-12T08:50:15+02:00

Чудесно стихотворение! И много актуално - днес навън наистина е бяла и тиха зима!